Зимна вечер.Вълк се смее.

Гарван грачи в тъмнината.

Гроб един-снегът го вее.

И пронизва тишината.

Едно момиче.Без усмивка.

Две сълзи в снега попиват.

Нещастие работи без почивка.

Мечтите изведнъж се сриват.

Само мъка.Само спомен.

Мигове красиви,неразбрани.

Една съдба-листът отронен.

От нещастливите романи.

Поглед празен.Път безкраен.

Ръка протегната.Един копнеж.

Мечта бленувана.Момент незнаен.

Сърце погубено.В косите скреж.

Няма блясък.Само свещ догаря.

Едно момиче вика Бог:”Спаси ме!”

Този гроб представите събаря.

От там зове я твойто име.