Ти си слънцето което
във очите ми блести
Ти си щастието дето
ще изтрие моите сълзи
Със усмивката си нежна
стопляш ти душата ми
каква страст - луда метежна
бушува в сърцата ни
Докосни ме с топлите си длани
докосни в мен красотата
една искра да запали
любов - голяма и свята
С огъня в очите си
палиш в мен жарта
и така непонятно
ти ме завладя
Ти си вятърът в косите ми
и дъждът в очите ми
огънът в сърцето ми
и усмивката на лицето ми
Ти си призрачният замък
и луната на небето
ти си скъпоценен камък
и вълните на морето
Ти си тишината в мрака
и уютът на гората
ти си един пристан голям
и затова те обичам -
не ме е срам
© Албена Кръстева Все права защищены