28 сент. 2011 г., 06:23

Ти

1.2K 0 1

Ти

 

Издишам... миг спокойствие, а после следва трепет.

Пак вдишвам аз от есенния ден.

Тя вдишва и поглежда ме в очите,

издиша... аз съм в неин плен.

....

Тя смее се... аз още мисля.

Подхваща тя куплета развален.

Разсмивам се... куплетът се заплита.

Опитвам се да го разкажа, ала тя седи до мен.

....

Поглеждам я, поглеждам я в очите.

Тя гледа мойте точно в този миг.

Усмихвам се, куплетът се разплита,

със нисък глас изричам туй, що иска вик.

....

Аз казвам ù и тя ми казва нещо,

но мислим си за другото без глас.

С усмивки на устата тръгваме безгрижно -

не ни засягат ни закон, ни власт.

....

Пътуваме по паркове и гари.

Изгаряме, щом имаме къде.

Да бъдем двамата със теб и Бари,

а може би и звездното небе.

....

Ти лягаш си, аз лягам си при тебе.

Заспиваш, оставяш ме сам.

Усмивката, зная, във теб е,

куплетът на листа е бял!

***

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Златков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...