Ти

Издишам... миг спокойствие, а после следва трепет.

Пак вдишвам аз от есенния ден.

Тя вдишва и поглежда ме в очите,

издиша... аз съм в неин плен.

....

Тя смее се... аз още мисля.

Подхваща тя куплета развален.

Разсмивам се... куплетът се заплита.

Опитвам се да го разкажа, ала тя седи до мен.

....

Поглеждам я, поглеждам я в очите.

Тя гледа мойте точно в този миг.

Усмихвам се, куплетът се разплита,

със нисък глас изричам туй, що иска вик.

....

Аз казвам ù и тя ми казва нещо,

но мислим си за другото без глас.

С усмивки на устата тръгваме безгрижно -

не ни засягат ни закон, ни власт.

....

Пътуваме по паркове и гари.

Изгаряме, щом имаме къде.

Да бъдем двамата със теб и Бари,

а може би и звездното небе.

....

Ти лягаш си, аз лягам си при тебе.

Заспиваш, оставяш ме сам.

Усмивката, зная, във теб е,

куплетът на листа е бял!

***