28.09.2011 г., 6:23

Ти

1.2K 0 1

Ти

 

Издишам... миг спокойствие, а после следва трепет.

Пак вдишвам аз от есенния ден.

Тя вдишва и поглежда ме в очите,

издиша... аз съм в неин плен.

....

Тя смее се... аз още мисля.

Подхваща тя куплета развален.

Разсмивам се... куплетът се заплита.

Опитвам се да го разкажа, ала тя седи до мен.

....

Поглеждам я, поглеждам я в очите.

Тя гледа мойте точно в този миг.

Усмихвам се, куплетът се разплита,

със нисък глас изричам туй, що иска вик.

....

Аз казвам ù и тя ми казва нещо,

но мислим си за другото без глас.

С усмивки на устата тръгваме безгрижно -

не ни засягат ни закон, ни власт.

....

Пътуваме по паркове и гари.

Изгаряме, щом имаме къде.

Да бъдем двамата със теб и Бари,

а може би и звездното небе.

....

Ти лягаш си, аз лягам си при тебе.

Заспиваш, оставяш ме сам.

Усмивката, зная, във теб е,

куплетът на листа е бял!

***

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Златков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...