Ти
Ти
Дойде, приседна безпардонно -
в ръка с бутилка вино.
Замахна в зрелостта ми безсезонно
и присвои си обичта ми най-невинно.
Омагьоса всяко мое сетиво -
в любовта си те нарекох „божество”.
Виното видях, след полета на самолета
И взрях очи във етикета:
„Изпиване на Рая” - отекна в мене Края...
Душата ми след тебе литна в крясък луд...
Зная - заклевах те - да е последната омая,
а как ще липсваш, не посмях да ти призная!
В гора от спомен мимолетен бродя
и търся нежния филиз във резеда.
Пия обич, ала жаден ходя -
Кладенец в гора съм – ала без вода.
Ренета Първанова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
