24 июн. 2016 г., 20:39  

Ти

804 0 6

Открих те. И няма да те пусна.
И вечно тебе ще обичам.
Открих те. И косите си разпусках,
в мълчание любовта си не обричам.


Открих те. Под скалата твърда,
открих те в птича песен, в есенна наслада.
Открих те. Откажи се да си тръгна.
Арфата припява своя вечерна балада.


Открих те. В листата пъстроцветни,
в облачето бяло, в любовните трептения. 
Открих те - обичам те и нежно
с крилата обрисувах своите вълнения.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослава Пиринкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...