Открих те. И няма да те пусна.
И вечно тебе ще обичам.
Открих те. И косите си разпусках,
в мълчание любовта си не обричам.
Открих те. Под скалата твърда,
открих те в птича песен, в есенна наслада.
Открих те. Откажи се да си тръгна.
Арфата припява своя вечерна балада.
Открих те. В листата пъстроцветни,
в облачето бяло, в любовните трептения.
Открих те - обичам те и нежно
с крилата обрисувах своите вълнения.
© Любослава Пиринкова All rights reserved.
Желая ти Вдъхновение и Щастие!paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
