Открих те. И няма да те пусна.
И вечно тебе ще обичам.
Открих те. И косите си разпусках,
в мълчание любовта си не обричам.
Открих те. Под скалата твърда,
открих те в птича песен, в есенна наслада.
Открих те. Откажи се да си тръгна.
Арфата припява своя вечерна балада.
Открих те. В листата пъстроцветни,
в облачето бяло, в любовните трептения.
Открих те - обичам те и нежно
с крилата обрисувах своите вълнения.
© Любослава Пиринкова All rights reserved.
Желая ти Вдъхновение и Щастие!Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
