Удавих се безкрайно много пъти
в води, които не бяха мои,
без милост наводняваха съня ми,
и ме помитаха безжалостни герои.

И мислих, че съм родена за стихия,
че някой ден, на някой бряг,
незапомнена ще се отмия,
без даже да оставя знак.

И още помня как не вярвах,
че твоите усмивки са лъчи,
че този път не е пропадане.
Че този път ще бъдеш Ти.

И помня как разбута урагани,
как ме преследва из водовъртежи,
и не спря, докато не ме хвана.
Не спря. И днес очите ти безбрежни

изместиха бурните морета,
в чието дъно мислих, че изчезвам,
без за секунда дори да съм светила.
Но Ти дойде. И няма вече бездни.

И ако не беше вярвал в мене,
хоризонта си щях да изгубя.
Но Ти дойде. И преобърна времето.
И слънчево е, откакто до теб се будя.

17.09.2016г.
гр. Сопот