Като хубава песен си ти,
като стих си от древна поема,
от очите ти слънце струи,
а луната от блясъка взема!...
Ти си оня стремителен бяг
на планинския палавник-ручей,
полетял към полята ни пак,
известил пролетта, че се случва!...
Ти сама си живителен дъх,
южен вятър, помилвал земята,
ти си в клоните пролетен лъх,
аромата, избухнал в цветята!… ...