Ти
Като хубава песен си ти,
като стих си от древна поема,
от очите ти слънце струи,
а луната от блясъка взема!...
Ти си оня стремителен бяг
на планинския палавник-ручей,
полетял към полята ни пак,
известил пролетта, че се случва!...
Ти сама си живителен дъх,
южен вятър, помилвал земята,
ти си в клоните пролетен лъх,
аромата, избухнал в цветята!…
Ти за мене си чисто небе,
двойка влюбени гълъби в полет…
Искам времето с тебе да спре!
Вечно в мен да останеш, се моля!…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роберт Все права защищены
