11 июн. 2017 г., 21:03

Ти

494 0 0

Видях те в огромната, страшна тълпа.
Разбрах, че е истинска твойта душа.
Красива звезда, осветила нощта,
докосна листа ми с гореща ръка.
 

Сълза се разтича и гали дланта ми.
Нощта е различна. Сърцето е в рани.
Поглеждам към снимка, в която си Ти,
и чувам как пеят сърдити щурци.
 

Прегърнали мрака, надеждата чакат.
Пътеки неземни ти правят поклон.
Листът ме погледна и силно заплака.
Кога ще приключи поредната нощ?
 

Кога ще приключи поредната болка?
Кога ще пресъхне море от сълзи?
Кога ще приключиш с поредната нова?
Кога ще намериш утеха? Кажи!!!
 

Замлъкнах, а той ме погледна сурово.
Нощта се изгуби, пристигна деня.
Настъпи моментът – поредната нова
ще стане причина да плаче листа.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...