Видях те в огромната, страшна тълпа.
Разбрах, че е истинска твойта душа.
Красива звезда, осветила нощта,
докосна листа ми с гореща ръка.
 

Сълза се разтича и гали дланта ми.
Нощта е различна. Сърцето е в рани.
Поглеждам към снимка, в която си Ти,
и чувам как пеят сърдити щурци.
 

Прегърнали мрака, надеждата чакат.
Пътеки неземни ти правят поклон.
Листът ме погледна и силно заплака.
Кога ще приключи поредната нощ?
 

Кога ще приключи поредната болка?
Кога ще пресъхне море от сълзи?
Кога ще приключиш с поредната нова?
Кога ще намериш утеха? Кажи!!!
 

Замлъкнах, а той ме погледна сурово.
Нощта се изгуби, пристигна деня.
Настъпи моментът – поредната нова
ще стане причина да плаче листа.