Не ме търси, не ме откри
в смисъла на думите ми.
Не с очи, с душа прогледна
в отстоянието помежду им.
Успя, прозря с шесто чувство
и скритото зад сричките им.
Случайността е дар от Бога –
не Го развенча, благодари Му.
Прие дара Му, прозрението, че
на Истината плодът е невидим.
Таи се в пъпка, в цвят, зад листи
на дървото – що с теб засадихме.
Помниш, преди време на пазара
дълго беше се чудил ти тогава
дали да купиш, засадиш в двора
фиданка - череша или праскова.
Избра не черешата, не прасковата,
реши да е дрян, най-късно да зрее,
но пръв да цъфне, та клоните му
да благославят за късмет и здраве.
Купуваме, когато нещо ни липсва.
Очакваме, когато все нещо нямаме.
Не ти липсвах в света видим, не ме
очакваше – бяхме се срещнали вече.
Не ме търси, не ме жадува в тяло.
Не ме пожела като нещо видимо.
Не ме покори, а въздигна духа ми
сред пределите на неизмеримото.
В измерението твое и мое – в петото,
дрянът млад разлиства се в небето.
Бог ни дарява с благослов и благодат,
когато вървим, стиснали десницата Му.
Ти…
подаде ми десница и Неговата държа здраво.
Днес – загледана в икона – с целувка топла
благодарих ви – на Бог и на тебе безмълвно.
С благословията Му долетя и радостта ни.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Все права защищены