Ти…

Не ме търси, не ме откри

в смисъла на думите ми.

Не с очи, с душа прогледна

в отстоянието помежду им.

Успя, прозря с шесто чувство  

и скритото зад сричките им.

Случайността е дар от Бога –

не Го развенча, благодари Му.

Прие дара Му, прозрението, че

на Истината плодът е невидим.

Таи се в пъпка, в цвят, зад листи

на дървото – що с теб засадихме.

Помниш, преди време на пазара

дълго беше се чудил ти тогава  

дали да купиш, засадиш в двора

фиданка - череша или праскова.

Избра не черешата, не прасковата,

реши да е дрян, най-късно да зрее,

но пръв да цъфне, та клоните му

да благославят за късмет и здраве.

Купуваме, когато нещо ни липсва.

Очакваме, когато все нещо нямаме.

Не ти липсвах в света видим, не ме

очакваше – бяхме се срещнали вече.

Не ме търси, не ме жадува в тяло.

Не ме пожела  като нещо видимо.

Не ме покори, а въздигна духа ми

сред пределите на неизмеримото.

В измерението твое и мое – в петото,

дрянът млад разлиства се в небето.

Бог ни дарява с благослов и благодат,

когато вървим, стиснали десницата Му.

Ти…

подаде ми десница и Неговата държа здраво.

Днес – загледана в икона  –  с целувка топла

благодарих ви –  на Бог и на тебе безмълвно.

С благословията Му долетя и радостта ни.  

Самадхи