28 нояб. 2009 г., 18:12
Ти, аз и циганското лято
Юлето & Канибал
Под хлипащите слънчеви лъчи
едно листо доволно се усмихна.
Прочетох мъка в твоите очи,
издухах я и тя за миг притихна.
- Не, не е мъка, уморена съм,
да имам вяра много ми тежи,
да търся вечност, без да имам диря,
отчайващо е, страшно ме боли.
- Виж, циганското лято ни се смее,
очите му са весели и чисти, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация