Ти, аз и циганското лято
Ти, аз и циганското лято
Юлето & Канибал
Под хлипащите слънчеви лъчи
едно листо доволно се усмихна.
Прочетох мъка в твоите очи,
издухах я и тя за миг притихна.
- Не, не е мъка, уморена съм,
да имам вяра много ми тежи,
да търся вечност, без да имам диря,
отчайващо е, страшно ме боли.
- Виж, циганското лято ни се смее,
очите му са весели и чисти,
приканва ни и ние да изгреем,
да станем лъчезарни и лъчисти.
Какво ще кажеш - просто да запеем?
В очите ни е скрита светлина,
и ако ние с нея в миг се слеем,
ще бъдем вечни - небето, ти и аз...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлиана Асенова Всички права запазени
