28.11.2009 г., 18:12 ч.

Ти, аз и циганското лято 

  Поезия » Друга
685 0 6

Ти, аз и циганското лято                                               

                                           

                                 Юлето & Канибал

 

 

Под хлипащите слънчеви лъчи
едно листо доволно се усмихна.

Прочетох мъка в твоите очи,
издухах я и тя за миг притихна.

- Не, не е мъка, уморена съм,
да имам вяра много ми тежи,
да търся вечност, без да имам диря,
отчайващо е, страшно ме боли.

- Виж, циганското лято ни се смее,
очите му са весели и чисти,
приканва ни и ние да изгреем,
да станем лъчезарни и лъчисти.

Какво ще кажеш - просто да запеем?
В очите ни е скрита светлина,
и ако ние с нея в миг се слеем,
ще бъдем вечни - небето, ти и аз...

© Юлиана Асенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??