Почука на вратата ми, повика ме по име, тихо и нежно в нощта, в мрака, без да отговоря, отворих пътната врата Влезе гордо, без да ме погледнеш, уморена от дълъг път, до мен приседна, в очите ме погледна, без дума да промълвиш. В погледа ти - звезди, (не е нужна друга светлина) а в очите ми сълзи, сбрани като от утринна роса. Сърцето ми спира, забравя да пулсира, а ти притаена мълчиш и в мрака само откроени, усмивката ти нежна и звездите в очите блестят. Изгревът приближава и двете усетихме мига, когато време наближава да минеш отново през моята врата. Тръгваш вече. Нали? Изпълни свойта мисия, с твоето присъствие успя да върнеш вярата ми в живота. Ти бе Любовта, пратена от Него.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.