Aug 1, 2008, 12:10 PM

Ти бе - Любовта 

  Poetry » Love
595 0 6
Почука на вратата ми,
повика ме по име,
тихо и нежно в нощта,
в мрака, без да отговоря,
отворих пътната врата
Влезе гордо,
без да ме погледнеш,
уморена от дълъг път,
до мен приседна,
в очите ме погледна,
без дума да промълвиш.
В погледа ти - звезди,
(не е нужна друга светлина)
а в очите ми сълзи,
сбрани като от утринна роса.
Сърцето ми спира,
забравя да пулсира,
а ти притаена
мълчиш
и в мрака само
откроени,
усмивката ти нежна
и звездите в очите
блестят.
Изгревът приближава
и двете усетихме мига,
когато време наближава
да минеш отново
през моята врата.
Тръгваш вече.
Нали?
Изпълни свойта мисия,
с твоето присъствие
успя
да върнеш вярата ми в живота.
Ти бе Любовта,
пратена от Него.

© Христина Филипова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??