Ти беше...
Ти беше за мене наслада,
сърцето в нежност обвила.
Заслужена земна награда,
като прегръдка на самодива.
Ти беше храм сред цветята,
поникнали в райска градина.
В купол висок до небесата,
прочитах твоето име.
Тъй силно те обичах тогава,
че с тебе усещах се жива.
За мене ти беше зората,
където мечтите преливат.
Гласът ти отеква, като ехо,
потрепват далечни вълните.
Живяхме живота и ето,
поздрав изпращат щурците.
В душата ми скръб и умора,
догаря лъчът без следа.
Реката оглася простора,
пред очите ми пада звезда.
Нощите тъжни, кошмарни,
без тебе, слепи са дните.
Скитам се с мисли потайни,
ще се слеят отново душите!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
