Ти беше за мене наслада,
сърцето в нежност обвила.
Заслужена земна награда,
като прегръдка на самодива.
Ти беше храм сред цветята,
поникнали в райска градина.
В купол висок до небесата,
прочитах твоето име.
Тъй силно те обичах тогава,
че с тебе усещах се жива.
За мене ти беше зората,
където мечтите преливат. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up