Ти и реката
Очите на реката са зелени,
приличат ми на твоите очи.
Морските са винаги солени,
а уж са огледало на мечти?...
Ръцете на реката са два бряга
прилепнали до речната снага.
Често ходя на дланта и, лягам.
Ръцете ти, целувам с мисълта.
Душата и е риба мълчалива
която ме пронизва с тишина.
Когато в дълбините тя се скрива,
потъваш в мойте спомени така.
Слънцето е балната и рокля,
огрее ли я, цялата блести.
Прегръщам я с очите. Те се мокрят...
Пусни ме във прегръдката си ти.
Реката търси своето море.
Ти търсиш ли ме също като нея?
Аз мога да я гледам с часове,
но вечно в мен, ти само ще живееш...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
