22 апр. 2009 г., 08:14

Ти и реката 

  Поэзия
502 0 8

Очите на реката са зелени,
приличат ми на твоите очи.
Морските са винаги солени,
а уж са огледало на мечти?...

Ръцете на реката са два бряга
прилепнали до речната снага.
Често ходя на дланта и, лягам.
Ръцете ти, целувам с мисълта.

Душата и е риба мълчалива
която ме пронизва с тишина.
Когато в дълбините тя се скрива,
потъваш в мойте спомени така.

Слънцето е балната и рокля,
огрее ли я, цялата блести.
Прегръщам я с очите. Те се мокрят...
Пусни ме във прегръдката си ти. 

Реката търси своето море.
Ти търсиш ли ме също като нея?
Аз мога да я гледам с часове,
но вечно в мен, ти само ще живееш...

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??