1 мар. 2016 г., 22:20

Ти идваш

1K 0 13

Омайна като старо вино.

Чиста като утринна роса.

Ти винаги пристигаш в съня ми

усмихната, с разпусната коса.

 

Посрещам те в моя стъклен храм

издигнат от притихнали желания.

Изпълнен с любов те чакам там

ела, Любима, озари ме с твоето сияние.

 

Усещам сладкия ти аромат,

вкусът ти нежно шоколадов….

Във мен се сливат Рай и Ад…

Преливам от божествена наслада.

 

Политаме сред вихър от копнежи

понесени в потока на страстта.

Изгаряме в пламъка на нашите стремежи

на своята любов пленени във властта.

 

Така летим във вечността

обречени на нашето влечение

и няма край красивата мечта

не ще отиде нивга в забвение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Владимирович Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...