Омайна като старо вино.
Чиста като утринна роса.
Ти винаги пристигаш в съня ми
усмихната, с разпусната коса.
Посрещам те в моя стъклен храм
издигнат от притихнали желания.
Изпълнен с любов те чакам там
ела, Любима, озари ме с твоето сияние.
Усещам сладкия ти аромат,
вкусът ти нежно шоколадов….
Във мен се сливат Рай и Ад…
Преливам от божествена наслада.
Политаме сред вихър от копнежи
понесени в потока на страстта.
Изгаряме в пламъка на нашите стремежи
на своята любов пленени във властта.
Така летим във вечността
обречени на нашето влечение
и няма край красивата мечта
не ще отиде нивга в забвение.
© Владимир Владимирович Всички права запазени