28 июн. 2009 г., 22:06

Ти искаш

1.6K 0 3

Дори когато аз се смея,

в очите ми се вижда тъга.

Дори аз теб да обичам,

друг е в мойта душа.

 

Дори без теб да не мога,

да дишам, да пея, да спя,

аз пак на друг се вричам,

и забравям теб на мига.

 

Ти искаше птица в клетка

да бъде мойта непокорна душа.

Но аз не мога така да живея,

като изгнаница.

 

Аз искам себе си да бъда,

тази която обичаше ти.

А ти май вече не помниш,

как се влюби в моите очи.

 

Как детските ласки ти искаше

и как беше до мен.

За теб аз вече съм споменът,

който отлита в днешния ден.

 

Ти искаше птица в клетка,

а аз - свойте крила,

така стояха нещата,

затова далеч съм сега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойка Миркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...