28 июн. 2009 г., 22:06

Ти искаш

1.6K 0 3

Дори когато аз се смея,

в очите ми се вижда тъга.

Дори аз теб да обичам,

друг е в мойта душа.

 

Дори без теб да не мога,

да дишам, да пея, да спя,

аз пак на друг се вричам,

и забравям теб на мига.

 

Ти искаше птица в клетка

да бъде мойта непокорна душа.

Но аз не мога така да живея,

като изгнаница.

 

Аз искам себе си да бъда,

тази която обичаше ти.

А ти май вече не помниш,

как се влюби в моите очи.

 

Как детските ласки ти искаше

и как беше до мен.

За теб аз вече съм споменът,

който отлита в днешния ден.

 

Ти искаше птица в клетка,

а аз - свойте крила,

така стояха нещата,

затова далеч съм сега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойка Миркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....