Ти искаш
Дори когато аз се смея,
в очите ми се вижда тъга.
Дори аз теб да обичам,
друг е в мойта душа.
Дори без теб да не мога,
да дишам, да пея, да спя,
аз пак на друг се вричам,
и забравям теб на мига.
Ти искаше птица в клетка
да бъде мойта непокорна душа.
Но аз не мога така да живея,
като изгнаница.
Аз искам себе си да бъда,
тази която обичаше ти.
А ти май вече не помниш,
как се влюби в моите очи.
Как детските ласки ти искаше
и как беше до мен.
За теб аз вече съм споменът,
който отлита в днешния ден.
Ти искаше птица в клетка,
а аз - свойте крила,
така стояха нещата,
затова далеч съм сега.
© Бойка Миркова All rights reserved.
