Ти искаше
Ти искаше и можеше да вярваш,
и всеки ден си истинска за мен.
И с тебе през житейските пожари
минавам, от усмивка озарен -
пречистена от сълзи, накипели
в пресъхнали от болката очи,
кога животът ни изпраща бели
или пък зли, отровени стрели...
Обичана и още по-желана,
жадувана и в сняг, и в синева;
дори и в песните ми с ласки обладана
и пита като изворна вода.
Молитвено обречена на мене,
тъй както Господ сам е отредил!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
