Ти искаше и можеше да вярваш,
и всеки ден си истинска за мен.
И с тебе през житейските пожари
минавам, от усмивка озарен -
пречистена от сълзи, накипели
в пресъхнали от болката очи,
кога животът ни изпраща бели
или пък зли, отровени стрели...
Обичана и още по-желана,
жадувана и в сняг, и в синева;
дори и в песните ми с ласки обладана
и пита като изворна вода.
Молитвено обречена на мене,
тъй както Господ сам е отредил!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
