15 июл. 2012 г., 22:56

Ти избираш

804 0 1

Попита ме един човек

защо живея в дворец.


Ако добре се чувствам аз

да ме обкръжават прислужници през час.


Дали намирам спокойствие

в голямото удоволствие.


Ще бъда ли добра и наивна жена,

или няма да  смирявам глава и пред съда.


И едно последно, ще мога ли в този живот да сътворя нещо сама,

или ще ми се носи всичко на ръка.


Разминах го и продължих,

съжалявайки, че в думите му се задълбочих!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Косара Коцева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....