Ти живееш във мен!
Не мога да престана за тебе да мисля,
бих искала да направя това,
но сърцето ми с твоето име привикна
и дупка ще стане, ако го махна оттам...
Не мога да забравя очите ти черни,
като въглени в мене горят.
Дали ще останат завинаги верни
или други ще търсят из целия свят?
Не мога да престана да чувам гласа ти - тъй плътен
и нежен като капка прозрачна роса
и твърд и студен - като камък крайпътен,
за мен беше и кошмар, и мечта...
Не мога без твоята нежна усмивка,
не мога без твоята силна ръка,
не мога да спя, без за тебе да мисля,
но ти май не чуваш това...
Не мога и вечер да не си помечтая
да те видя на другия ден
и целия в блясък да не си те представя...
Не мога! Ти живееш във мен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илияна Димитрова Все права защищены
