Aug 31, 2007, 1:33 PM

Ти живееш във мен!

  Poetry
954 0 5
 

Не мога да престана за тебе да мисля,

бих искала да направя това,

но сърцето ми с твоето име привикна

и дупка ще стане, ако го махна оттам...


Не мога да забравя очите ти черни,

като въглени в мене горят.

Дали ще останат завинаги верни

или други ще търсят из целия свят?


Не мога да престана да чувам гласа ти - тъй плътен

и нежен като капка прозрачна роса

и твърд и студен - като камък крайпътен,

за мен беше и кошмар, и мечта...


Не мога без твоята нежна усмивка,

не мога без твоята силна ръка,

не мога да спя, без за тебе да мисля,

но ти май не чуваш това...


Не мога и вечер да не си помечтая

да те видя на другия ден

и целия в блясък да не си те представя...

Не мога! Ти живееш във мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...