14 нояб. 2018 г., 20:59

Ти, Който идваш...

895 1 0

Когато издигам около мен
стените на моите рани
и всеки час е като изминал ден,
а времето просто не спира.
Когато е трудно да кажа "Здравей"
на новия ден, който идва
и трудно е даже дори да живея,
когато болката ми не стихва.
Тогава посрещам Те на нашето място
и черпя от Твоята сила,
всичко се случва така прекрасно
и чувствам се някак си жива.
Ти, който идваш, даваш ми всичко,
даваш и не задържаш.
Когато тъй слаба съм,
слаба и тиха,
тогава Ти ме придържаш.
В Теб ще се скрия, в Теб ще живея,
на Теб аз всичко ще дам.
Уморих се да скитам, живот на магия,
а Ти си Пътят ми, знам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивета Врескова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...