Когато издигам около мен
стените на моите рани
и всеки час е като изминал ден,
а времето просто не спира.
Когато е трудно да кажа "Здравей"
на новия ден, който идва
и трудно е даже дори да живея,
когато болката ми не стихва.
Тогава посрещам Те на нашето място
и черпя от Твоята сила,
всичко се случва така прекрасно
и чувствам се някак си жива.
Ти, който идваш, даваш ми всичко,
даваш и не задържаш.
Когато тъй слаба съм,
слаба и тиха,
тогава Ти ме придържаш.
В Теб ще се скрия, в Теб ще живея,
на Теб аз всичко ще дам.
Уморих се да скитам, живот на магия,
а Ти си Пътят ми, знам.