29 нояб. 2006 г., 22:52

Ти ме предаде

1.2K 0 4

И дойде онази вечер,
когато те видях със друга.
Денят се превърна в нощ.
Лятото в зима.
Мирът се превърна във война.
Усмивките в горчиви сълзи.
Мечтите в разбити илюзии.
Надеждите в отчаяние.
Обичта във омраза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Дойкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От това няма да ти стане по-леко... Повярвай ми!
    Не разбирам как се мрази човек, когото си обичал!?
  • Това е напълно вярно!Сега и аз се чувствам така и искам единствено да си отмъстя на човека,който ми причини толкова БОЛКА!Може и да го обичам,но...
  • аз не съм съгласна, Кити. не можеш да мразиш след любов (ако е имало такава). на авторката предлагам: "мирът във война", за да се запази формата.
  • Тънка е линията между любов и омраза!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...