15 дек. 2013 г., 20:14

Ти не беше той

847 0 3

А мислех, че си ми приятел...

От ония,  дето щом видят

първата сълза, изтриват втората

и трета - няма.

Но сбърках. Ти не беше Той.

Аз просто съм се припознала.

Ти само е единствено във гръб

приличаше на него... Много.

Не ти се сърдя, не. Не те виня.

Може ли да си сърдит на вятъра,

че духа?

Една сълза за сбогом промълвих.

Отивам си.

Обичах те, приятелю...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Радовенска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Обичах те - в минало време...
    Много е тъжно това!
  • "Не си отивай, Приятелко!" Така възкликнах накрая и аз, завладян от стихото, Алма!Тъжно и конфузно е, когато припознаеш Любовта!
    Харесах, Алма!Оценявам го и те поздравявам!!!
    Хубава и спорна седмица!
  • Много тъжна грешка...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...