А мислех, че си ми приятел...
От ония, дето щом видят
първата сълза, изтриват втората
и трета - няма.
Но сбърках. Ти не беше Той.
Аз просто съм се припознала.
Ти само е единствено във гръб
приличаше на него... Много.
Не ти се сърдя, не. Не те виня.
Може ли да си сърдит на вятъра,
че духа?
Една сълза за сбогом промълвих.
Отивам си.
Обичах те, приятелю...
© Ваня Радовенска Всички права запазени
Много е тъжно това!