15.12.2013 г., 20:14

Ти не беше той

844 0 3

А мислех, че си ми приятел...

От ония,  дето щом видят

първата сълза, изтриват втората

и трета - няма.

Но сбърках. Ти не беше Той.

Аз просто съм се припознала.

Ти само е единствено във гръб

приличаше на него... Много.

Не ти се сърдя, не. Не те виня.

Може ли да си сърдит на вятъра,

че духа?

Една сълза за сбогом промълвих.

Отивам си.

Обичах те, приятелю...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Радовенска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обичах те - в минало време...
    Много е тъжно това!
  • "Не си отивай, Приятелко!" Така възкликнах накрая и аз, завладян от стихото, Алма!Тъжно и конфузно е, когато припознаеш Любовта!
    Харесах, Алма!Оценявам го и те поздравявам!!!
    Хубава и спорна седмица!
  • Много тъжна грешка...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...