Ти, неизживяната ми мечта
Запазих себе си във... Себе си.
И умрях, неизживявайки една мечта,
изгубих смисъла във времето
и пак се съживих, но този път сама...
Затворник бях на свойта горделивост,
заключена във мен самата
и се усмихвах приветливо,
докато ме поглъщаше земята...
Задушавах се... Аз пак умирах,
прахта проникваше във белите ми дробове,
ровех в пръстта, но изход не намирах...
... Погребана, преди сърцето ми да спре...
Така дълго аз не те видях,
не пророни ти ЕДНА сълза на гроба мой,
не те догоних, не те изживях,
не намерих вечния покой...
Тогава в мене пак потрепна нещо,
изтръгна се от тялото душата,
целуна те, докато спеше
и отлетя във мир към небесата...
На Стоян
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петето Все права защищены
