Ти пак си...

28 мар. 2010 г., 11:08

Поэзия

564 0 2

* * *

Ти пак си сам. Нали, Човече?

Но не плачи и не роптай.

Аз също нямам сили вече

да бъда истински докрай.

Повярвай ми. Не се преструвай.

За нищо чуждо не копней.

Бъди си истински и влюбен

и честно с другите живей.

И аз познавам самотата,

и знам, че тя руши съня,

останеш ли във тишината

с компанията на стена.

Но вярвай - някой все ще дойде

да стопли твоята душа.

Дори да ти звучи наивно,

надявай се, че не греша.

30 септември 1987 година

гр. Търговище