Ти пак си...
* * *
Ти пак си сам. Нали, Човече?
Но не плачи и не роптай.
Аз също нямам сили вече
да бъда истински докрай.
Повярвай ми. Не се преструвай.
За нищо чуждо не копней.
Бъди си истински и влюбен
и честно с другите живей.
И аз познавам самотата,
и знам, че тя руши съня,
останеш ли във тишината
с компанията на стена.
Но вярвай - някой все ще дойде
да стопли твоята душа.
Дори да ти звучи наивно,
надявай се, че не греша.
30 септември 1987 година
гр. Търговище
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Маринова Всички права запазени
