Ти пак си...
* * *
Ти пак си сам. Нали, Човече?
Но не плачи и не роптай.
Аз също нямам сили вече
да бъда истински докрай.
Повярвай ми. Не се преструвай.
За нищо чуждо не копней.
Бъди си истински и влюбен
и честно с другите живей.
И аз познавам самотата,
и знам, че тя руши съня,
останеш ли във тишината
с компанията на стена.
Но вярвай - някой все ще дойде
да стопли твоята душа.
Дори да ти звучи наивно,
надявай се, че не греша.
30 септември 1987 година
гр. Търговище
© Надежда Маринова All rights reserved.
