Mar 28, 2010, 11:08 AM

Ти пак си... 

  Poetry
604 0 2


* * *

 

Ти пак си сам. Нали, Човече?

Но не плачи и не роптай.

Аз също нямам сили вече

да бъда истински докрай.

 

Повярвай ми. Не се преструвай.

За нищо чуждо не копней.

Бъди си истински и влюбен

и честно с другите живей.

 

И аз познавам самотата,

и знам, че тя руши съня,

останеш ли във тишината

с компанията на стена.

 

Но вярвай - някой все ще дойде

да стопли твоята душа.

Дори да ти звучи наивно,

надявай се, че не греша.

 

                            30 септември 1987 година

                            гр. Търговище

 

 

 

 

© Надежда Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??