Идваш като светлина
Навреме идваш. Толкова е тъмно –
в душата ми, във всичко покрай мен!
И сякаш няма никога да съмне
и няма да изгрее моят ден.
Но ти си тук. И буйни звездопади
ми обещават сбъднати мечти.
За първи път изпитвам жива радост
и волност дишат моите гърди.
Сега не моля с мене да останеш –
това ще го решава любовта.
Дори след теб да се отвори рана,
докрай ще нося този миг – в кръвта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
