Ти помниш ли...
Ти помниш ли онази нощ
безлунна, тъжна и унила.
Под тъмното небе в сълзи,
се молех да те има...
Съзрях в небето светлинка,
показа се луната цяла,
изгря една, сияеща звезда,
а втората до нея се усмихна.
Ти помниш ли, във този час,
как двама бяхме на балкона?
На запад - ти, на изток - аз,
ала със поглед във всемира.
През планини, реки и километри,
достигаше те мисълта ми,
в съня си те намирах, и щастливо,
със утрото светлееше в очите ми.
Дали си ме запомнил, мен, едва ли.
Дървото не запомня есенни листа.
Отронени в забравата, изтляват,
но други ражда с песен пролетта.
И по-добре. И нека да е светло.
И да се сменя нощ с деня,
и пак звезди да се усмихват...
При мен ще дойдеш, пак в съня ми.
безлунна, тъжна и унила.
Под тъмното небе в сълзи,
се молех да те има...
Съзрях в небето светлинка,
показа се луната цяла,
изгря една, сияеща звезда,
а втората до нея се усмихна.
Ти помниш ли, във този час,
как двама бяхме на балкона?
На запад - ти, на изток - аз,
ала със поглед във всемира.
През планини, реки и километри,
достигаше те мисълта ми,
в съня си те намирах, и щастливо,
със утрото светлееше в очите ми.
Дали си ме запомнил, мен, едва ли.
Дървото не запомня есенни листа.
Отронени в забравата, изтляват,
но други ражда с песен пролетта.
И по-добре. И нека да е светло.
И да се сменя нощ с деня,
и пак звезди да се усмихват...
При мен ще дойдеш, пак в съня ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
