Ти помниш ли...
Ти помниш ли, когато ти четях
от стиховете на една обикновена луда?
Обичаше и нея, а и тях...
И начин нямаше на бъде друго!
Тя правеше от думите кафе,
а пък кафето сипваше ти в чаша.
И пиехте го заедно с часове.
А след това научи те да плачеш.
Но помниш ли я още, ми кажи,
или забрави, както всяка друга?
Кафе не пиеш... нямаш и сълзи.
А лудата... все още си е луда!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
/
