Ти помниш ли, когато ти четях
от стиховете на една обикновена луда?
Обичаше и нея, а и тях...
И начин нямаше на бъде друго!
Тя правеше от думите кафе,
а пък кафето сипваше ти в чаша.
И пиехте го заедно с часове.
А след това научи те да плачеш.
Но помниш ли я още, ми кажи,
или забрави, както всяка друга?
Кафе не пиеш... нямаш и сълзи.
А лудата... все още си е луда!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
/