Ти помниш ли, когато ти четях
от стиховете на една обикновена луда?
Обичаше и нея, а и тях...
И начин нямаше на бъде друго!
Тя правеше от думите кафе,
а пък кафето сипваше ти в чаша.
И пиехте го заедно с часове.
А след това научи те да плачеш.
Но помниш ли я още, ми кажи,
или забрави, както всяка друга?
Кафе не пиеш... нямаш и сълзи.
А лудата... все още си е луда!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
/