Ти помниш ли, когато ти четях
от стиховете на една обикновена луда?
Обичаше и нея, а и тях...
И начин нямаше на бъде друго!
Тя правеше от думите кафе,
а пък кафето сипваше ти в чаша.
И пиехте го заедно с часове.
А след това научи те да плачеш.
Но помниш ли я още, ми кажи,
или забрави, както всяка друга?
Кафе не пиеш... нямаш и сълзи.
А лудата... все още си е луда!
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
/