Ти сам пожела
Вече нищо в теб не ме вълнува -
нито образа ти, ни красивите слова,
преживях те и те преболедувах,
няма те вече дори и в съня.
Отдръпна си от мен Душата,
аз затворих сърцето си за теб,
не искам да гледам вече вратата,
която мълчаливо затръшна пред мен.
Било е... минало, какво да го мисля,
няма да стоя обърната назад,
беше лъх от любов, сияние чисто,
а после... превърна се в прах...
И боля, и горча, но вече премина,
победена утихна любовта,
от теб безвъзвратно си замина -
ти сам пожела да е така.
Залях те с обич - като сияние,
положих сърцето си в твоя скут,
ти ми обърна гръб, потъна в мълчание...
Достатъчно! Баста! Всичко беше до тук!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Иванова Все права защищены
