Ти сам пожела
Вече нищо в теб не ме вълнува -
нито образа ти, ни красивите слова,
преживях те и те преболедувах,
няма те вече дори и в съня.
Отдръпна си от мен Душата,
аз затворих сърцето си за теб,
не искам да гледам вече вратата,
която мълчаливо затръшна пред мен.
Било е... минало, какво да го мисля,
няма да стоя обърната назад,
беше лъх от любов, сияние чисто,
а после... превърна се в прах...
И боля, и горча, но вече премина,
победена утихна любовта,
от теб безвъзвратно си замина -
ти сам пожела да е така.
Залях те с обич - като сияние,
положих сърцето си в твоя скут,
ти ми обърна гръб, потъна в мълчание...
Достатъчно! Баста! Всичко беше до тук!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Иванова Всички права запазени
