Ти сама дойде
Не бях те търсил, ти сама дойде,
усмихната, навярно си щастлива,
очите ти, очите на дете,
душата, нежна и красива,
говорихме си тихичко, в нощта,
сега нощта е наша,
отронени листа през есента,
отпивахме една и съща чаша,
усмихваш се, усмивката е бяла,
и шепнеш, нежно, като песен,
душата ти е песенна, запяла
любов през късна есен,
усмивката, сияеща, незрима,
сега си полъх, порив, вятър,
ще пазя аз душата ти, ранима,
наистина, не сме в театър...
Не бях те търсил, ти сама дойде,
усмихната, преливаща от радост,
очите ти, очите на дете,
ухаещи в нощта на младост.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Станчев Все права защищены
