Мога да дойда привечер,
с очи да запаля луната,
да стана твоята вечност,
отнела с ръка тъгата ти.
Мога да седна край езеро,
в което давиш желания,
да те наметна със спомени,
съшити от нашите срещи.
Мога да дойда по тъмно,
да стана късче комета -
да светне небето ти, цяло
с усмивките ми посипано.
В душата ти да полазя мога,
като тръпка от влюбване.
Мога да стана пророчество –
до мен да се буди сънят ти.
Мога!... Ти само поискай!...
Весела ЙОСИФОВА
(по Е. Сосевич)
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены