18 окт. 2007 г., 23:49

ТИ СЕ КАЗВАШЕ ЖИВОТ 

  Поэзия
1003 0 7
На прага седнахме за час,
смълчани в мрака ти и аз.
Аз бях без дъх, без глас,
а ти - в цялата си страст.

Ти се казваше Живот
и беше тъжен, може би, до болка.
Искаше да си златния кивот,
но за мене беше просто клетка.

На прага седнахме за час,
смълчани в мрака ти и аз.
Ти гледаше ме тъжно, вяло
аз, пък, бях цялата в бяло.

Обичаше ме на почивки,
но мразеше ме без пощада,
подаряваше ми усмивки,
но нападаше ме от засада.

На прага седнахме за час
смълчани в мрака ти и аз.
Ти беше само Живота,
аз бях докрай Самотата.

Думи не си казахме,
но си подарихме истина.
Ръце не си подадохме,
но си разделихме вина.

© Диди Ф Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??