ТИ СЕ КАЗВАШЕ ЖИВОТ
На прага седнахме за час,
смълчани в мрака ти и аз.
Аз бях без дъх, без глас,
а ти - в цялата си страст.
Ти се казваше Живот
и беше тъжен, може би, до болка.
Искаше да си златния кивот,
но за мене беше просто клетка.
На прага седнахме за час,
смълчани в мрака ти и аз.
Ти гледаше ме тъжно, вяло
аз, пък, бях цялата в бяло.
Обичаше ме на почивки,
но мразеше ме без пощада,
подаряваше ми усмивки,
но нападаше ме от засада.
На прага седнахме за час
смълчани в мрака ти и аз.
Ти беше само Живота,
аз бях докрай Самотата.
Думи не си казахме,
но си подарихме истина.
Ръце не си подадохме,
но си разделихме вина.
смълчани в мрака ти и аз.
Аз бях без дъх, без глас,
а ти - в цялата си страст.
Ти се казваше Живот
и беше тъжен, може би, до болка.
Искаше да си златния кивот,
но за мене беше просто клетка.
На прага седнахме за час,
смълчани в мрака ти и аз.
Ти гледаше ме тъжно, вяло
аз, пък, бях цялата в бяло.
Обичаше ме на почивки,
но мразеше ме без пощада,
подаряваше ми усмивки,
но нападаше ме от засада.
На прага седнахме за час
смълчани в мрака ти и аз.
Ти беше само Живота,
аз бях докрай Самотата.
Думи не си казахме,
но си подарихме истина.
Ръце не си подадохме,
но си разделихме вина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диди Ф Все права защищены
