Oct 18, 2007, 11:49 PM

ТИ СЕ КАЗВАШЕ ЖИВОТ 

  Poetry
1031 0 7
На прага седнахме за час,
смълчани в мрака ти и аз.
Аз бях без дъх, без глас,
а ти - в цялата си страст.

Ти се казваше Живот
и беше тъжен, може би, до болка.
Искаше да си златния кивот,
но за мене беше просто клетка.

На прага седнахме за час,
смълчани в мрака ти и аз.
Ти гледаше ме тъжно, вяло
аз, пък, бях цялата в бяло.

Обичаше ме на почивки,
но мразеше ме без пощада,
подаряваше ми усмивки,
но нападаше ме от засада.

На прага седнахме за час
смълчани в мрака ти и аз.
Ти беше само Живота,
аз бях докрай Самотата.

Думи не си казахме,
но си подарихме истина.
Ръце не си подадохме,
но си разделихме вина.

© Диди Ф All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??