18 oct 2007, 23:49

ТИ СЕ КАЗВАШЕ ЖИВОТ 

  Poesía
1068 0 7
На прага седнахме за час,
смълчани в мрака ти и аз.
Аз бях без дъх, без глас,
а ти - в цялата си страст.
Ти се казваше Живот
и беше тъжен, може би, до болка.
Искаше да си златния кивот,
но за мене беше просто клетка.
На прага седнахме за час,
смълчани в мрака ти и аз.
Ти гледаше ме тъжно, вяло
аз, пък, бях цялата в бяло. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диди Ф Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??