18.10.2007 г., 23:49 ч.
ТИ СЕ КАЗВАШЕ ЖИВОТ
На прага седнахме за час,
смълчани в мрака ти и аз.
Аз бях без дъх, без глас,
а ти - в цялата си страст.
Ти се казваше Живот
и беше тъжен, може би, до болка.
Искаше да си златния кивот,
но за мене беше просто клетка.
На прага седнахме за час,
смълчани в мрака ти и аз.
Ти гледаше ме тъжно, вяло
аз, пък, бях цялата в бяло.
Обичаше ме на почивки,
но мразеше ме без пощада,
подаряваше ми усмивки,
но нападаше ме от засада.
На прага седнахме за час
смълчани в мрака ти и аз.
Ти беше само Живота,
аз бях докрай Самотата.
Думи не си казахме,
но си подарихме истина.
Ръце не си подадохме,
но си разделихме вина.
смълчани в мрака ти и аз.
Аз бях без дъх, без глас,
а ти - в цялата си страст.
Ти се казваше Живот
и беше тъжен, може би, до болка.
Искаше да си златния кивот,
но за мене беше просто клетка.
На прага седнахме за час,
смълчани в мрака ти и аз.
Ти гледаше ме тъжно, вяло
аз, пък, бях цялата в бяло.
Обичаше ме на почивки,
но мразеше ме без пощада,
подаряваше ми усмивки,
но нападаше ме от засада.
На прага седнахме за час
смълчани в мрака ти и аз.
Ти беше само Живота,
аз бях докрай Самотата.
Думи не си казахме,
но си подарихме истина.
Ръце не си подадохме,
но си разделихме вина.
© Диди Ф Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Раздялата и скръбта са братовчедите от ада.Дано да са само едно минало,което не съди в спомените даже.Поздравления Диди!!!!
-
Замислящо...
Полезна среща.
Поздрав и усмивка. -
Браво и за това, Диди, и тук усещам болката ти...дано скоро премине!
-
"Думи не си казахме,
но си подарихме истина.
Ръце не си подадохме,
но си разделихме вина."
Мъдро! -
Много красиво стихотворение!
С обич ,мила Диди. -
поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Обичаше ме на почивки,
но мразеше ме без пощада,
подаряваше ми усмивки,
но нападаше ме от засада.