ТИ СЕ КАЗВАШЕ ЖИВОТ
На прага седнахме за час,
смълчани в мрака ти и аз.
Аз бях без дъх, без глас,
а ти - в цялата си страст.
Ти се казваше Живот
и беше тъжен, може би, до болка.
Искаше да си златния кивот,
но за мене беше просто клетка.
На прага седнахме за час,
смълчани в мрака ти и аз.
Ти гледаше ме тъжно, вяло
аз, пък, бях цялата в бяло.
Обичаше ме на почивки,
но мразеше ме без пощада,
подаряваше ми усмивки,
но нападаше ме от засада.
На прага седнахме за час
смълчани в мрака ти и аз.
Ти беше само Живота,
аз бях докрай Самотата.
Думи не си казахме,
но си подарихме истина.
Ръце не си подадохме,
но си разделихме вина.
смълчани в мрака ти и аз.
Аз бях без дъх, без глас,
а ти - в цялата си страст.
Ти се казваше Живот
и беше тъжен, може би, до болка.
Искаше да си златния кивот,
но за мене беше просто клетка.
На прага седнахме за час,
смълчани в мрака ти и аз.
Ти гледаше ме тъжно, вяло
аз, пък, бях цялата в бяло.
Обичаше ме на почивки,
но мразеше ме без пощада,
подаряваше ми усмивки,
но нападаше ме от засада.
На прага седнахме за час
смълчани в мрака ти и аз.
Ти беше само Живота,
аз бях докрай Самотата.
Думи не си казахме,
но си подарихме истина.
Ръце не си подадохме,
но си разделихме вина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диди Ф Всички права запазени
